Убийството на Андрей Луканов

Бивш министър-председател е застрелян пред дома си. Същия ден Народното събрание приема декларация по повод убийството - единодушно.

Какво се случва

Андрей Луканов е убит сутринта на 2 октомври 1996 г. в София. По това време е народен представител; преди това съставя две правителства през 1990 г.^[1]

На следващия ден от трибуната Иван Костов казва: „Вчера с общото съгласие и единодушното мнение на цялото Народно събрание беше приета декларация по повод убийството на господин Андрей Луканов.“ Той добавя, че от декларацията са отпаднали думите, че убийството е извършено професионално - „само благодарение на желанието ни да не създаваме тревога у хората“.

Десет години по-късно, на 14 юни 2006 г., делото за убийството отново се споменава в залата - в контекста на неразкритите поръчкови убийства.

Сутринта на 2 октомври

Андрей Луканов е прострелян пред дома си на улица „Латинка“ в София. Стрелецът е описан като облечен като скитник. Луканов умира на място.^[2]

По това време той е народен представител. Преди това съставя две правителства през 1990 г. - първите след 10 ноември 1989 г.^[3]

В залата на другия ден

Народното събрание приема декларация. От трибуната Иван Костов говори за общото съгласие на цялото Народно събрание. Убийството става в разгара на финансовата криза - зимата на 1997 г. е след три месеца.^[3]

Делото

На съд са предадени петима души. Има осъдителна присъда, но през май 2007 г. Върховният касационен съд я отменя и ги оправдава окончателно. Мотивът: обвинението не е доказано по несъмнен начин, а част от показанията са извлечени с насилие.^[4]

След оправдаването държавата плаща обезщетения. Един от оправданите печели и дело срещу България за полицейски изтезания.^[5]

Какво остава

Кой е стрелял и кой е поръчал убийството, не е установено. Това е убийство на бивш министър-председател, при което след повече от двайсет и пет години няма нито един осъден - и записът казва точно това, без да сочи кого да е.^[4]

Кой е посочен за отговорен

Убийството остава неразкрито. По делото са предадени на съд петима души; Върховният касационен съд ги оправдава окончателно през май 2007 г. с мотив, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че показания са извлечени с насилие. Кой е стрелял и кой е поръчал, не е установено.

Какво следва

След оправдаването държавата е осъдена да плати обезщетения на подсъдимите. Един от тях спечелва и дело срещу България за полицейски изтезания.

Дословно от залата

„Вчера с общото съгласие и единодушното мнение на цялото Народно събрание беше приета декларация по повод убийството на господин Андрей Луканов.“^[1]Стенограма на XXXVII Народно събрание, заседание от 3 октомври 1996 г.

„в този контекст трябва да четем новините около делото за убийството на Андрей Луканов“^[6]Стенограма на XL Народно събрание, заседание от 14 юни 2006 г.

Какво още не се знае

• Номерът и датата на решението на Върховния касационен съд от май 2007 г.
• Текстът на декларацията на Народното събрание от 2 октомври 1996 г.
• Общият размер на изплатените обезщетения по официален източник, а не по обобщение в медия.

Източници

6 означения · номерата в текста водят дотук

1. Стенограма на XXXVII Народно събрание, заседание от 3 октомври 1996 г. ↩
2. „На 2 октомври 1996 г. облечен като скитник мъж прострелва смъртоносно бившия министър-председател Андрей Луканов“, Българска телеграфна агенция, от архивите, https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/532767 ↩
3. Стенограма на Народното събрание, 2 и 3 октомври 1996 г. ↩
4. „Съдът оправда осъдените за убийството на Луканов“, Медиапул, https://www.mediapool.bg/sadat-opravda-osadenite-za-ubiystvoto-na-lukanov-news118020.html ↩
5. „Оправдан за убийството на Луканов осъди България за полицейски изтезания“, Медиапул, https://www.mediapool.bg/opravdan-za-ubiystvoto-na-lukanov-osadi-bulgaria-za-politseiski-iztezaniya-news200303.html ↩
6. Стенограма на XL Народно събрание, заседание от 14 юни 2006 г. ↩