Петдесет и три дни, в които България си взема княз. Клетвата е в Търново, а прокламацията към народа я чете министър-председателят.
| Встъпва | 28 юни 1887 г. |
| Напуска | 20 август 1887 г. |
| Дни на власт | 53 |
| Как приключва | не е въведено |
| Вид | редовно |
| Коалиция | Народна партия |
| Датите са по | неустановен стил |
| Президент | Регентство (Стамболов, Муткуров, Живков) |
| Проверка | един документ |
Програмата за деня е записана в дневника точка по точка. В 11 часа князът тръгва от квартирата си за Съборната църква в следния ред: отделение жандарми с началника, взвод от собствения му конвой, князът, отново конвоят. В църквата служи Партений.[1]
В 11 и половина той тръгва за Великото народно събрание. При входа чака почетен караул от 6-и Търновски полк, с всички офицери от гарнизона на десния фланг. Посрещат го регентите, министрите и бюрото на събранието.[1]
В залата отдясно на престола стоят регентите, министрите, бюрото и духовенството; отляво - свитата, висшите офицери и висшите граждански чиновници. Бившият екзарх Антим I произнася кратка реч и пристъпва към обреда.[1]
След подписването на клетвата князът казва: „Да живее свободна и независима България.“ Дневникът вписва заглушителни „ура“ и ръкопляскания от представителите и публиката, и 101 топовни гърмежа.[1]
Прокламацията, прочетена от министър-председателя, е издадена „в Старата българска столица Велико Търново“. Разпознаването на скана чете годината под нея като „осемдесет и първа“, което не може да е вярно: заседанието е от 1887 г. Най-вероятно е „седма“, но това не е установено и затова стои като бележка.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенозакони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета · съставът на министрите