Правителството на десетилетието преди края. Съставя се след избори, изкарва пълните си пет години и си отива в същото заседание, в което Народното събрание приема Кодекса на труда.
| Встъпва | 16 юни 1981 г. |
| Напуска | 21 март 1986 г. |
| Дни на власт | 1739 |
| Как приключва | друго |
| Вид | редовно |
| Коалиция | БКП, БЗНС |
| Президент | Тодор Живков |
| Проверка | един документ |
На 16 юни 1981 г., след изборите за Осмо народно събрание, залата избира Гриша Филипов за председател на Министерския съвет и му възлага сам да предложи състава на правителството.[1]
На другия ден предложението се чете в залата. Председателстващият Станко Тодоров пита има ли желаещи да се изкажат - няма, - предлага гласуването да е общо за всички, и обявява: „Приема се с пълно единодушие.“ Новите министри подписват клетвен лист.[2]
В същия ден и по същия ред се избира и съставът на Държавния съвет - колективният държавен глава - по предложение, подписано „Председател на Държавния съвет на Народна република България: Тодор Живков“.[2]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.
От заданието през октомври 1979 г. до 530 компютърни клуба през 1987 г.
Станало при този кабинет. За 1 запис няма набавено число - това е отбелязано, не пропуснато. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Вид | загинали |
|---|---|---|---|
| 30 август 1984 г. | Взривовете по гарите и влаковете[12]Серия взривове на публични места в средата на 80-те, сред жертвите има деца. Вървят по същото време, когато държавата насила сменя имената на българските турци.Пловдив, Варна, гара Буново и други места | pravosadie | няма число |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Заместник-председател на Министерския съвет е Андрей Луканов. Министър на външните работи е Петър Младенов. Девет години по-късно първият съставя две правителства, а вторият е начело на държавата от 17 ноември 1989 г. до 6 юли 1990 г.[2]
Населението на България достига най-високата си стойност през 1984 г. - 8 960 679 души. През 1985 г. е 8 960 547, през 1986 г. - 8 958 171. От този връх кривата пада всяка следваща година.[4]
Нетната миграция за 1981-1984 г. е между минус хиляда и минус две хиляди души годишно. През 1985 г. е минус 19 230.[13]
През зимата на 1984-1985 г. държавата сменя насила имената на българските турци. Народното събрание осъжда това с декларация от 11 януари 2012 г., в която говори за „асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство … включително и така наречения „Възродителен процес““.[5]
По същото време вървят взривовете по гарите и влаковете - Пловдив, Буново и други публични места между 1984 и 1985 г. Сред загиналите при Буново има деца.[6]
Заседанието от 21 март 1986 г. се открива в 15,00 ч. с второто разглеждане на проекта за Кодекс на труда. Разискванията са дълги; в стенограмата се обаждат от залата и самият Гриша Филипов, и Тодор Живков.[14]
В последната точка на същото заседание Народното събрание освобождава Гриша Филипов от длъжността председател на Министерския съвет и избира Георги Атанасов. Кодексът е приет преди това, тоест се приписва на този кабинет, а не на следващия.[14]
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
| Показател | 1981 | 1986 | Промяна | 1987 |
|---|---|---|---|---|
| Инфлация по индекса на потребителските цени % | - | 2,7 | - | 2,7 |
| Растеж на брутния вътрешен продукт % | 4,9 | 4,2 | ▼ -0,7 | 6,1 |
| Преки чуждестранни инвестиции % от БВП | 0,00 | 0,00 | = 0,00 | 0,00 |
| Население души | 8 891 117 | 8 958 171 | ▲ +67 054 | 8 971 359 |
| Нетна миграция души | -1 830 | 1 104 | ▲ +2 934 | 357 |
| Очаквана продължителност на живота години | 71,6 | 71,7 | ▲ +0,2 | 71,5 |
| Детска смъртност на 1000 | 18,8 | 15,0 | ▼ -3,8 | 14,4 |
| Магистрали в експлоатация километри | 152 | - | - | - |
| Емисии на въглероден диоксид тона/човек | 10,20 | 10,42 | ▲ +0,22 | 10,45 |
31 министри, както са назовани в акта.[2]
| Длъжност | Име |
|---|---|
| председател на Министерския съвет | Гриша Филипов |
| първи заместник-председател | Тодор Божинов |
| заместник-председател | Андрей Луканов |
| заместник-председател | Георги Йорданов |
| заместник-председател | Григор Стоичков |
| заместник-председател и председател на Държавния комитет за планиране | Кирил Зарев |
| заместник-председател и министър на металургията и минералните ресурси | Стамен Стаменов |
| заместник-председател | Станиш Бонев |
| министър на финансите | Белчо Белчев |
| председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес | Начо Папазов |
| председател на Комитета за култура | Людмила Живкова |
| министър на вътрешните работи | Димитър Стоянов |
| министър на народната отбрана | Добри Джуров |
| министър на външните работи | Петър Младенов |
| министър на народната просвета | Александър Фол |
| министър на енергетиката | Никола Тодориев |
| министър на химическата промишленост | Георги Панков |
| министър на машиностроенето и електрониката | Тончо Чакъров |
| министър на леката промишленост | Румен Сербезов |
| председател на Изпълнителния комитет на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз | Александър Петков |
| министър на строителството и архитектурата | Иван Сакарев |
| министър на транспорта | Васил Цанов Иванов |
| министър на вътрешната търговия и услугите | Георги Караманев |
| министър на външната търговия | Христо Христов |
| министър на горите и горската промишленост | Янко Марков |
| министър на съобщенията | Пандо Ванчев |
| министър на народното здраве | Радой Попиванов |
| министър на правосъдието | Светла Даскалова |
| министър, извънреден и пълномощен посланик в Съветския съюз | Димитър Жулев |
| председател на Българската народна банка | Веселин Никифоров |
| председател на Комитета по опазване на природната среда | Георги Павлов |
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 8 неща за 4,8 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета