Правителството, което заварва хиперинфлация и фалирали банки, вкарва страната във валутен борд и я изкарва от изолация - на цената на четири години растяща безработица.
Встъпва
21 май 1997 г.
Напуска
24 юли 2001 г.
Дни на власт
1525
Как приключва
пълен мандат
Вид
редовно
Коалиция
ОДС
Парламент
XXXVIII Народно събрание
Президент
Петър Стоянов
Избран с
179 „за“ от 233 гласували
Проверка
два независими органа
Как идва на власт
Кабинетът на Жан Виденов подава оставка в разгара на банковата криза, а през януари 1997 г. хората нахлуват в Народното събрание. Мандатът е върнат без съставено правителство и президентът назначава служебен кабинет на Стефан Софиянски, който разпуска парламента и насрочва предсрочни избори.[1]
На 19 април 1997 г. Обединените демократични сили печелят абсолютно мнозинство - 137 мандата от 240. Костов встъпва на 21 май. Това е първото правителство след 1989 г., което изкарва пълния си мандат.[2]
Къде е този кабинет в кривата
Линията е от 1990 г. до днес. Светлото поле и оранжевите точки са годините на този кабинет. Посочи точка, за да видиш годината, стойността и кой е бил на власт.
Минимална работна заплатанепълна серия
Средно възнаграждение на нает101 → 208 €/месец
Инфлация по индекса на потребителските цени1 058,4 → 7,4 %
Брутен вътрешен продукт на глава от населението12 419 → 13 307 межд. $
Растеж на брутния вътрешен продукт-14,1 → 3,8 %
Безработица13,7 → 19,9 %
Държавен дълг96,7 → 64,5 % от БВП
Бюджетно салдо1,5 → 0,7 % от БВП
Преки чуждестранни инвестиции4,46 → 5,73 % от БВП
Население8 312 068 → 8 009 142 души
Нетна миграция-22 963 → -30 726 души
Очаквана продължителност на живота70,4 → 71,8 години
Детска смъртност15,6 → 13,7 на 1000
Умишлени убийства4,8 → 3,9 на 100 000
Разходи за здравеопазваненепълна серия
Разходи за образованиенепълна серия
Висше образованиенепълна серия
Рано напуснали училищенепълна серия
Магистрали в експлоатация314 → 328 километри
Достъп до интернет1,2 → 7,6 %
Емисии на въглероден диоксид7,14 → 6,30 тона/човек
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
1997Сключва тригодишно споразумение с Международния валутен фонд[1]Външното финансиране се връща след мораториума от 1990 г.
1997Влизат в сила членовете, които правят паричния режим: чл. 28, 29, 30, 31 и 49 от Закона за Българската народна банка. Останалата част от закона действа от обнародването му три седмици по-рано.[3]Това е денят, от който курсът е фиксиран и покритието е задължително. Приемането на закона и тръгването на режима са различни дати и се разминават с почти месец.
1997Въвежда валутен борд[4]Левът се приравнява към германската марка: 1000 стари лева за 1 марка. Българската народна банка губи правото да кредитира правителството. Този курс се пренася върху еврото и до днес е 1,95583 лв. за евро.
1997Влиза в сила паричният съвет по Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г. - левът е фиксиран към германската марка.[5]Курсът на лева престава да е решение и става число в закон. Оттук нататък паричната политика не е инструмент: количеството пари се определя от валутния резерв, а не от централната банка.
1998Приема Закон за здравното осигуряване[6]Въвежда се задължителната здравна вноска и се създава Националната здравноосигурителна каса, която тръгва на 15 март 1999 г. Тогава се появява и личният лекар.
1999Извършва деноминация 1000 : 1[7]Банкнотата от 10 000 лв. става 10 лв. След деноминацията 1 лев отново се разменя за 1 германска марка.
1999Събаря мавзолея на Георги Димитров[8]Първият взрив е на 21 август в 14:37 ч. и не го събаря. Сградата пада на 27 август - след шест дни и няколко взрива.
1999Деноминация на лева в съотношение 1000: 1.Хиляда стари лева стават един нов. Деноминацията не променя стойността на нищо - променя само записа ѝ, - но всички суми отпреди и след нея се четат по различни скали и не се сравняват направо.
1999Продава авиокомпания „Балкан“ на израелската „Зееви холдингс“[9]Сделката по-късно се разваля и стига до съд, а „Балкан“ престава да лети. Днешният национален превозвач е друго дружество, не същото под ново име.
1999Подписва меморандум с Европейската комисия за затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“[10]На 29 ноември 1999 г. Условие за започване на преговори с Европейския съюз. Самите спирания са при следващите кабинети.
1999Европейският съвет в Хелзинки решава да отвори преговори с България[10]На 10 декември 1999 г., заедно с Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта - единайсет дни след меморандума за „Козлодуй“.
2000Започват преговорите за присъединяване към Европейския съюз.Преговорите не са пазарлък за условия, а проверка глава по глава дали правото на страната съвпада с европейското. Оттук нататък голяма част от приеманите закони са преводи и въвеждане на директиви.
2000Започва преговорите за присъединяване към Европейския съюз[11]На 15 февруари 2000 г. Преговорите се водят по глави и приключват едва през 2004 г.
2001Пуска 14 км магистрала[12]В началото на мандата дължината на магистралите е 314 км, в края - 328 км. Разликата не значи, че всичко е започнато от този кабинет: магистралата се строи през няколко правителства. Значи, че при него е пуснато движението по толкова километра.
2001Отпадат визите за Шенгенското пространство[1]От 10 април 2001 г. българин пътува на запад с паспорт. Дотогава за всяко пътуване се иска виза, която се чака на опашка пред посолство и се отказва без обяснение.
виж още 8 закона
1997Народното събрание приема Закона за Българската народна банка. Обнародван е с Указ № 215 от 9 юни 1997 г.[13]Курсът престава да е решение на централната банка и става число в закон: „Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1000 лева за 1 германска марка.“ Паричните задължения на банката се покриват изцяло от левовия еквивалент на брутния валутен резерв, а банката не може да кредитира държавата и е независима от указания на Министерския съвет. Законът предвижда и как курсът се преизчислява, когато марката бъде заменена от еврото.
1997Народното събрание приема Закона за банките. Обнародван е с Указ № 246 от 30 юни 1997 г.[14]Урежда наново кой може да е банка, какви сделки извършва и по какъв ред се отнема лиценз и се открива производство по несъстоятелност. Отменя дотогавашния Закон за банките и кредитното дело, по който бяха поставени под особен надзор фалиралите през 1996 г. банки.
1997Народното събрание приема нов Закон за Българската народна банка, който въвежда паричен съвет. Обнародван е на 10 юни с Указ № 215 на президента.[5]Новият закон отнема на централната банка възможността да финансира бюджета и обвързва количеството пари с валутния резерв.
1998Народното събрание приема Закона за гарантиране на влоговете в банките. Обнародван е с Указ № 139 от 27 април 1998 г.[15]Създава се фонд, в който всички банки внасят задължително, и вложителят получава право на изплащане, ако банката фалира. Гаранцията не е пълна и е степенувана: за сума до 2 милиона лева - 95 на сто, а за горницата над това - 80 на сто, но не повече от 5 милиона лева общо. Сумите са в лева отпреди деноминацията от 1999 г., която е 1:1000.
1998Приема Закон за гарантиране на влоговете в банките[16]Фондът работи от януари 1999 г. и плаща на вложителя, ако банката му фалира. Днес таванът е 196 000 лв. на човек в една банка; какъв е бил при създаването, още не е установено. Дотогава при фалит вложителят губи всичко.
1999Приема Кодекс за задължително обществено осигуряване[17]Пенсията престава да е само от държавата: добавят се задължителни и доброволни фондове с лични вноски. В сила от 1 януари 2000 г.
1999Народното събрание приема Кодекса за задължително обществено осигуряване. Обнародван е с Указ № 342 от 15 декември 1999 г.[18]Осигуряването се разделя на дялове: държавно обществено осигуряване по разпределителен принцип и допълнително осигуряване в универсален и професионален пенсионен фонд с лични партиди. Дотогава пенсията идва само от един източник.
2000Кодексът влиза в сила. Четири разпоредби са изключени и влизат по-късно: чл. 20, ал. 3 от 1 януари 2001 г., чл. 127, ал. 1 от 1 януари 2002 г. и чл. 64, ал. 3 и 4 от 1 януари 2004 г.[19]Приемането и влизането в сила са различни неща, а тук се разминават и вътре в самия акт: най-съществената част - задължителният втори стълб - е отложена с още две години.
Започнато преди, довършено после
Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.
От фиксирането на курса през 1997 г. до смяната на парите на 1 януари 2026 г.
1997Иван Костов - този кабинет[20]Въвежда паричен съвет и фиксира курса на лева към германската марка. Този курс по-късно се пренася върху еврото - 1,95583 лева за евро.започва
2020Бойко Борисов III[21]На 10 юли 2020 г. левът влиза в Европейския валутен механизъм ERM II, а Българската народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка.продължава
2024Димитър Главчев I[22]Народното събрание приема Закона за въвеждане на еврото на 7 август 2024 г. - при служебен кабинет. Той урежда двойното обращение, преизчисляването на цените, договорите и влоговете.продължава
2026Росен Желязков[23]На 1 януари 2026 г. левът е заменен с евро по същия курс, фиксиран през 1997 г.завършва
От молбата за членство през 1995 г. до влизането в сила на 1 януари 2007 г. - дванайсет години през четири правителства.
1995Жан Виденов[24]Подава молбата за членство на 14 декември 1995 г. С нея се задейства процедурата: Европейската комисия започва да дава годишни становища за готовността на страната.започва
1999Иван Костов - този кабинет[10]На 29 ноември 1999 г. подписва меморандум с Европейската комисия за затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Единайсет дни по-късно, на 10 декември, Европейският съвет в Хелзинки решава преговорите да се отворят; те започват на 15 февруари 2000 г.продължава
2005Симеон Сакскобургготски[25]Преговорите приключват през 2004 г. Договорът за присъединяване е подписан на 25 април 2005 г. и ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г.продължава
2007Сергей Станишев[26]На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз, заедно с Румъния.завършва
Строежът започва през 1970 г., първият ток влиза в мрежата през 1974 г., а четирите най-стари блока се спират между 2002 и 2006 г. като условие за членството в Европейския съюз.
1970Тодор Живков[27]Започва изграждането на първата атомна електроцентрала в страната.започва
1974Станко Тодоров[28]На 24 юли 1974 г. първият ток от атомна централа влиза в енергийната система; първият блок е официално открит на 4 септември.продължава
1999Иван Костов - този кабинет[10]Подписва меморандума с Европейската комисия на 29 ноември 1999 г. Самите спирания остават за следващите кабинети.започва
От падането на визите през 2001 г. до премахването на проверките по сухопътните граници на 1 януари 2025 г.
2001Иван Костов - този кабинет[31]Визите за Шенгенското пространство отпадат - българин може да пътува на запад без виза, която дотогава се чака на опашка пред посолство.започва
2024Николай Денков[32]От 31 март 2024 г. отпадат проверките по вътрешните въздушни и морски граници, по решение на Съвета на Европейския съюз от 30 декември 2023 г. Сухопътните остават за отделно единодушно решение.продължава
2025Димитър Главчев II[33]От 1 януари 2025 г. отпадат проверките и по сухопътните граници. България е пълноправен член на Шенгенското пространство.завършва
Първата копка е през 1979 г. на станция „Вардар“, след което строителството спира за години. Първият участък тръгва чак през 1998 г. Оттам нататък мрежата расте на части при всяко следващо правителство: днес метрото е 55 километра с 50 станции по четири маршрута, тоест по-голямата част от него е построена след първото пускане.
1979Станко Тодоров[34]Първа копка на станция „Вардар“; започва строителството на първите пет станции.започва
1998Иван Костов[35]На 28 януари 1998 г. тръгва първият участък: пет станции и 6,5 км от „Сливница“ до „Константин Величков“ - деветнайсет години след първата копка.завършва
1999Иван Костов[35]На 17 септември 1999 г. се открива станция „Опълченска“.продължава
2000Иван Костов - този кабинет[35]На 31 октомври 2000 г. се открива „Сердика“ и линията стига 8,1 км.продължава
2009Сергей Станишев[35]На 8 май 2009 г. тръгва участъкът от „Стадион Васил Левски“ до „Младост 1“ - пет станции и 5,7 км.продължава
2009Бойко Борисов I[35]През септември 2009 г. двата лъча на първата линия се свързват и се открива станцията при Софийския университет.продължава
2012Бойко Борисов I[35]На 25 април 2012 г. се откриват „Цариградско шосе“ и „Младост 3“. На 31 август 2012 г. тръгва втората линия - единайсет станции и 13 км от „Обеля“ до „Витоша“.продължава
2015Бойко Борисов II[35]На 2 април 2015 г. метрото стига летище София - четири станции по северния лъч. На 8 май 2015 г. се открива южният лъч до Бизнес парк София - три станции.продължава
2016Бойко Борисов II[35]На 20 юли 2016 г. се открива станция „Витоша“.продължава
2020Бойко Борисов III[35]На 26 август 2020 г. тръгва третата линия: осем станции и 14,2 км от „Цар Борис III“ до „Хаджи Димитър“.продължава
2021Бойко Борисов III[35]На 24 април 2021 г. третата линия се удължава до „Горна баня“ - още четири станции.продължава
2026Румен Радев[35]На 14 август 2026 г. третата линия се удължава от „Хаджи Димитър“ до „Ген. Владимир Вазов“ - три станции.продължава
2026Росен Желязков[36]По данни на „Метрополитен“ ЕАД действащото метро е 55 километра с 50 станции по четири маршрута. Строят се още десет станции, с които мрежата да стигне 61 километра и 57 станции.продължава
Започва през 2001 г. със закон, който признава електронния подпис, и още не е приключил. За двайсет и пет години се сменят три различни устройства на държавата по него: функцията стои първо в министерство, после в отделна агенция, после в собствено министерство. Между тези стъпки има години, в които не се приема нищо.
2001Иван Костов - този кабинет[37]Народното събрание приема Закона за електронния документ и електронния подпис - обнародван в Държавен вестник, бр. 34 от 6 април 2001 г., в сила от 6 октомври 2001 г. Той е основата: без признат електронен подпис електронна услуга няма как да съществува, защото няма как да се докаже кой е подал заявлението.започва
2007Сергей Станишев[38]Приет е Законът за електронното управление - обнародван в Държавен вестник, бр. 46 от 12 юни 2007 г., но влиза в сила цяла година по-късно, на 13 юни 2008 г. Той задължава администрациите да обменят данни помежду си, вместо да ги искат от гражданина. Дейностите по електронното управление остават в министерството на транспорта и съобщенията - нямат свой орган.продължава
2016Бойко Борисов II[39]С изменение на закона (Държавен вестник, бр. 50 от 2016 г., в сила от 1 юли 2016 г.) се създава Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерския съвет. Дотогава функцията е разпръсната в министерството на транспорта; оттук нататък има орган с име и отговорност.продължава
2022Кирил Петков[40]С изменение на закона (Държавен вестник, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22 февруари 2022 г.) агенцията става Министерство на електронното управление. Държавната политика по електронно управление вече се води от министър - трето устройство за двайсет години.продължава
Знакови закони
Приети окончателно при този кабинет. Тук не влизат всички закони, а само онези, които сменят правилата на играта. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Станало при този кабинет. Изпращането на екип или мисия е решение на правителството и се приписва на него; откритие на човек в чужд университет - не. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Военни наблюдатели от януари 2000 г.; контингенти в Косово и Босна и Херцеговина, които продължават и днес.
Знакови убийства
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Какъв
Начин
Дело
20 декември 1998 г.
Иво Карамански[44]Наричан „Кръстника“. Бивш състезател по кану-каяк, след 1989 г. е сред основните фигури на престъпните групировки; осъждан преди 1989 г. за фалшификация на банкноти и вещно укривателство.София
свързван с организираната престъпност
-
Да. Убиецът Стефан Въжарски, на 33 години, е осъден на доживотен затвор.
9 март 2001 г.
Пантю Пантев - Поли Пантев[45]Свързван от източниците със СИК. Работи в МВР до 1992 г., след това е близък до Васил Илиев, а по-късно минава към кръга на СИК; държи около девет дружества с търговска и строителна дейност.остров Аруба, хотел „Сонеста“
свързван с организираната престъпност
-
Не. Случаят остава неразкрит.
Кризи
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Банков срив: на 23 септември 1996 г. Българската народна банка поставя под особен надзор девет търговски банки.
1
97
Историите
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Валутният борд: държавата се отказва да печата пари
От 1 юли 1997 г. България минава на паричен съвет. Българската народна банка губи правото да дава заеми на правителството и да определя курса: левът се привързва към германската марка и всеки лев в обращение трябва да е покрит с валута в трезора.[47]
Инфлацията за 1997 г. е 1058%; за 1998 г. пада до 18,7%. Цената е, че държавата вече не може да излезе от затруднение, като напечата пари - всяко харчене трябва да е събрано предварително.[48]
Деноминацията: хиляда лева стават един
На 5 юли 1999 г. се извършва деноминация в съотношение 1000 към 1. Банкнотата от 10 000 лв. става 10 лв., а цените се преизчисляват по същия курс. Никой не губи и не печели - сменя се мащабът, не стойността.[7]
Смисълът е практически. След хиперинфлацията всекидневните суми се броят в десетки хиляди, касовите апарати работят с числа, които не се събират в полето, а хората смятат наум с нули. Деноминацията връща парите към размер, който се държи в ръка.
Мавзолеят: шест дни и четири взрива
На 21 август 1999 г. в 14:37 ч. е даден първият взрив по мавзолея на Георги Димитров в центъра на София. Сградата не пада. Следват още взривове, после машини. Мавзолеят е съборен окончателно на 27 август - след шест дни.[8]
Събарянето се командва лично от вицепремиера и министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев. Сграда, строена за шест дни през 1949 г., устоява шест дни на събаряне.[49]
Косово: чужди самолети над главите ни
През пролетта на 1999 г. НАТО бомбардира Съюзна република Югославия - съседна държава. България не воюва, но е между воюващите. Войната е на границата, а въздушното пространство над страната става част от чужда операция.
На 5 април 1999 г., в разгара на войната, опозицията внася вот на недоверие. Дебатът трае цял ден и се предава пряко по радиото и телевизията. Гласуването е два дни по-късно: 226 души гласуват, 87 за недоверие, 139 против. Кабинетът остава.[50]
Козлодуй: цената на входа
Атомната централа в Козлодуй произвежда голяма част от тока в страната, а четири от блоковете ѝ са от съветски образец, който Западът смята за негоден. Европейската комисия поставя затварянето им като условие за започване на преговори за членство.
На 29 ноември 1999 г. правителството подписва меморандум за сроковете. Единайсет дни по-късно Европейският съвет в Хелзинки решава да отвори преговори с България.[10]
Самите спирания стават при следващите кабинети: блокове 1 и 2 в края на 2002 г., 3 и 4 в края на 2006 г.
Здравната каса и личният лекар
До 1998 г. здравеопазването се плаща от бюджета и човек отива в поликлиниката по местоживеене. Законът за здравното осигуряване сменя това: въвежда се задължителна вноска, а парите се събират в Национална здравноосигурителна каса, която тръгва на 15 март 1999 г.[6]
Появява се общопрактикуващият лекар - личният лекар, при когото се записваш и през когото минава всичко останало. Дотогава такава фигура няма.
Приватизацията: кой купи какво
При този кабинет минава основната част от раздържавяването. Най-известната сделка е продажбата на националния превозвач „Балкан“ на израелската „Зееви холдингс“ през 1999 г. Сделката по-късно се разваля и стига до съд, а „Балкан“ престава да лети.[9]
Приватизацията върви заедно със затварянето на губещи заводи - и това е причината безработицата да расте през целия мандат въпреки връщащия се растеж. Тръгва от 13,7% през 1997 г., пада до 12,2% през 1998 г., а после стига 19,9% в последната година. Това е и основното обвинение срещу кабинета: и двата вота на недоверие срещу него са за „провала на структурната политика в индустрията“ и за неспособност да се справи с престъпността.[51]
Големите телекомуникации остават за следващите. Опитите за продажба на Българската телекомуникационна компания при този кабинет не завършват със сделка; БТК е приватизирана при кабинета на Симеон Сакскобургготски и години по-късно става „Виваком“.[52]
Пътят навън: визите падат
През 1999 г. страната получава покана и пътна карта за присъединяване към Европейския съюз, а преговорите започват на 15 февруари 2000 г. През април 1999 г. е приет и План за действие за членство в НАТО.[1]
Най-осезаемото за човека идва на 10 април 2001 г.: отпадат визите за Шенгенското пространство. За първи път от десетилетия българин може да пресече границата на Западна Европа с паспорт и без разрешение.[53]
Времето: деветдесетте
Деветдесетте години са време на организирана престъпност: застрахователни дружества, които събират налог, разстрели посред бял ден и убити политици. Най-тежкото от тях обаче не е при този кабинет - Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г., при кабинета Виденов, и има своя страница.
Числата в таблица
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
Показател
1997
2001
Промяна
2002
Минимална работна заплата €/месец
-
4078 лв.
-
51
Средно възнаграждение на нает €/месец
101198 лв.
208407 лв.
▲ +107
220
Инфлация по индекса на потребителските цени %
1 058,4
7,4
▼ -1 051,0
5,8
Брутен вътрешен продукт на глава от населението межд. $
12 419
13 307
▲ +887
14 397
Растеж на брутния вътрешен продукт %
-14,1
3,8
▲ +17,9
5,9
Безработица %
13,7
19,9
▲ +6,2
18,1
Държавен дълг % от БВП
96,7
64,5
▼ -32,2
51,0
Бюджетно салдо % от БВП
1,5
0,7
▼ -0,8
-1,1
Преки чуждестранни инвестиции % от БВП
4,46
5,73
▲ +1,27
5,51
Население души
8 312 068
8 009 142
▼ -302 926
7 837 161
Нетна миграция души
-22 963
-30 726
▼ -7 763
-12 735
Очаквана продължителност на живота години
70,4
71,8
▲ +1,4
71,9
Детска смъртност на 1000
15,6
13,7
▼ -1,9
13,2
Умишлени убийства на 100 000
4,8
3,9
▼ -1,0
3,2
Разходи за здравеопазване % от БВП
-
6,9
-
7,1
Разходи за образование % от БВП
-
3,4
-
3,4
Висше образование %
-
18,0
-
-
Рано напуснали училище %
-
20,5
-
20,7
Магистрали в експлоатация километри
314
328
▲ +14
328
Достъп до интернет %
1,2
7,6
▲ +6,4
9,1
Емисии на въглероден диоксид тона/човек
7,14
6,30
▼ -0,84
6,07
Вотове на недоверие
искано недоверие2приети0
7 април 1999 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · за провала на структурната политика в индустриятаза 87 · против 139 · въздържали се 0 · гласували 226 · за приемане са нужни 121 от 240[54]
16 февруари 2001 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинета · за неспособността му да изпълнява задълженията си да опази обществения ред, да гарантира сигурността на гражданите и да се справи с престъпносттаза 74 · против 135 · въздържали се 3 · гласували 212 · за приемане са нужни 121 от 240[55]
Закон за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г.; паричният режим влиза в сила на 1 юли 1997 г. ↩
Държавен вестник, бр. 46 от 10.6.1997 (сканиран брой) · Закон за Българската народна банка, приет от XXXVIII Народно събрание на 5 юни 1997 г., обнародван с Указ № 215 от 9 юни 1997 г. · dv.parliament.bg fileUploadShowing.jsp?idFileAtt=189900 ↩
Регистърът на сайта · историята за еврото на страницата на кабинета ↩
Регистърът на сайта · записът за молбата на страницата на кабинета ↩
Държавен вестник · „Закон за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Чешката република… и Република България и Румъния относно присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз“, приет от Народното събрание на 11 май 2005 г. · https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=205↩
Данни на сайта за пътя към Шенген · потвърдено и в прегледа на БНР ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 1999-04-07 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Стенограма на Народното събрание, заседание от 2001-02-16 г. · дословният текст на решението и гласуването са в нея ↩
Държавен вестник, бр. 41 от 1997 г. - „Решение за избиране на Министерски съвет“ ↩
Какво още не е въведеноплътност: 23 неща за 4,2 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г.