Шест месеца на власт, прекъснати от смъртта му. В заседанието, което го избира, Великото народно събрание отнема и мандата на Трайчо Костов.
| Встъпва | 20 юли 1949 г. |
| Напуска | 23 януари 1950 г. |
| Дни на власт | 187 |
| Как приключва | друго |
| Вид | редовно |
| Коалиция | БКП, БЗНС |
| Президент | Минчо Нейчев |
| Проверка | един документ |
Второто заседание на втората извънредна сесия на Великото народно събрание се открива на 20 юли 1949 г. в 15 ч. и 48 м. Първата точка от дневния ред е „Избиране Васил Коларов за министър-председател“.[1]
Следва избирането на петима подпредседатели на Министерския съвет - всеки поотделно, с вдигане на ръка, всеки път „с пълно единодушие“. Сред тях са Вълко Червенков, който поема кабинета след половин година, Антон Югов, който ще го поеме през 1956 г., и Кимон Георгиев, който е бил министър-председател до 1946 г.[1]
Денят, в който новият министър-председател ще прочете декларацията си, не се насрочва на място: „ще се съгласува с него и ще бъде оповестен допълнително“.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Какъв | Начин | Дело |
|---|---|---|---|---|
| 25 август 1949 г. | комунистически режимКръстьо Пастухов[4]Един от лидерите на социалдемократите (широки социалисти). Бивш министър.Сливенския затвор | политик | убит в затвора | не е проверено |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Веднага след избирането на правителството залата минава към втора точка: докладът на анкетната комисия за отзоваването на народния представител Трайчо Костов Джунев. Комисията е избрана предния ден, 19 юли, а докладва на 20-и.[1]
Докладът се чете дословно от трибуната. Комисията констатира, че Костов, „заемайки отговорни постове в Правителството, е извършил противосъветски, противоотечественофронтовски, противопартийни и противонародни простъпки“, че е провеждал „неискрена и недружелюбна политика към Съветския съюз“, че е нарушавал „грубо и систематически принципа на колективното ръководство“ и че се е стремял „да измести министър-председателя и Министерския съвет“.[1]
Записани оратори няма. Гласува се с вдигане на ръка и председателят Райко Дамянов обявява: „Мнозинство. Събранието приема.“[1]
6 министри, както са назовани в акта.[1]
| Длъжност | Име |
|---|---|
| министър-председател | Васил Коларов |
| подпредседател на Министерския съвет | Вълко Червенков |
| подпредседател на Министерския съвет | Добри Терпешев |
| подпредседател на Министерския съвет | Антон Югов |
| подпредседател на Министерския съвет | Кимон Георгиев |
| подпредседател на Министерския съвет | Георги Трайков |
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета