Процесите

Данъкът върху реколтата, наследен от турско: от комисията, поискана през 1880 г., през законопроекта от 1899 г. до отменението, обявено през 1901 г. В началото и в края стои един и същ човек.

1. 1880
   започваПетко Каравелов

   Министърът на финансите иска от Народното събрание комисия, която да разгледа стария закон за десетъка: „Аз се обещавам, че ще дам нужните сведения.“ Събранието избира комисия от десет души.^[1]

2. 1899
   продължаваТодор Иванчов

   Тронното слово обявява законопроект за десетъка сред петте, които правителството ще внесе.^[2]

3. 1901
   завършваПетко Каравелов

   Правителството обявява от престола, че ще внесе законопроект за отменение на закона за десетъка.^[3]

Чуждата железопътна линия през българска територия: от задържането на експлоатацията през 1908 г. до спора за откупуването ѝ през 1913 г.

1. 1908
   започваАлександър Малинов

   Правителството задържа експлоатацията на източните железници с довода, че „всички железопътни съобщения на територията ни“ трябва да са в ръцете на държавата, и заявява, че ще обезщети правоимеющите.^[4]

2. 1913
   продължаваСтоян Данев

   Народното събрание разисква откупуването на линията. Доводът е, че иначе тя може да отиде „в ръцете на някоя чужда държава“; от залата назовават коя - Гърция.^[5]

От първата копка през 1960 г. до пускането на първата доменна пещ през 1963 г.

1. 1960
   започваАнтон Югов

   Първа копка на комбината.^[6]

2. 1963
   завършваТодор Живков

   На 5 ноември 1963 г., пред 30 000 души, влизат в действие първата доменна пещ и ремонтно-механичният завод. 5 ноември е обявен за Ден на металурга.^[6]

Строежът започва през 1970 г., първият ток влиза в мрежата през 1974 г., а четирите най-стари блока се спират между 2002 и 2006 г. като условие за членството в Европейския съюз.

1. 1970
   започваТодор Живков

   Започва изграждането на първата атомна електроцентрала в страната.^[7]

2. 1974
   продължаваСтанко Тодоров

   На 24 юли 1974 г. първият ток от атомна централа влиза в енергийната система; първият блок е официално открит на 4 септември.^[8]

3. 1999
   започваИван Костов

   Подписва меморандума с Европейската комисия на 29 ноември 1999 г. Самите спирания остават за следващите кабинети.^[9]

4. 2002
   продължаваСимеон Сакскобургготски

   В края на 2002 г. спират блокове 1 и 2.^[10]

5. 2006
   завършваСергей Станишев

   В края на 2006 г. спират блокове 3 и 4. С това четирите стари блока са затворени.^[11]

Какво може да притежава един човек: от закона през 1973 г. до пълната му отмяна на 13 март 1990 г.

1. 1973
   започваСтанко Тодоров

   Законът е обнародван в ДВ, бр. 26 от 30 март 1973 г. с четири глави: имоти, притежавани от гражданите; прехвърляне и придобиване на недвижими имоти; отнемане в полза на държавата на нетрудови доходи; деклариране на недвижими имоти.^[12]

2. 1990
   завършваАндрей Луканов I

   Всички членове са отменени с ДВ, бр. 21 от 13 март 1990 г.^[13]

Първата копка е през 1974 г. за 418 километра между София и Варна. Петдесет години по-късно в експлоатация са участъците София - Боаза и Белокопитово - Варна, а 134,2 километра в средата още не са построени.

1. 1974
   започваСтанко Тодоров

   Първа копка на 4 октомври 1974 г. Проектът предвижда 418 километра между София и Варна.^[14]

2. 2018
   продължаваБойко Борисов III

   На 20 декември 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възлага на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД оставащите 134,2 километра - от км 87+800 до км 222+000, разделени на шест участъка - с договор № Д-122 за 1 124 880 000 лв. без данък добавена стойност. Възлагането е по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, тоест на държавно дружество без търг. Записаната цел е строителството да приключи до 2023 г.^[15]

3. 2024
   продължаваДимитър Главчев II

   Петдесет години след първата копка магистралата не е завършена.^[16]

Строителството започва през 1974 г. с план да се правят по около сто километра годишно и пръстенът да е затворен най-късно до 1988 г. Магистралата е завършена на 15 юли 2013 г. - трийсет и девет години след първата копка и двайсет и пет години след срока. През това време един кабинет я дава на концесия, друг я строи с европейски пари, а трети я открива.

1. 1974
   започваСтанко Тодоров

   Започват строителните работи по магистралите. Планът е да се изграждат по около сто километра годишно и пръстенът да бъде затворен най-късно до 1988 г.^[17]

2. 1995
   продължаваЖан Виденов

   В края на 1995 г. се пуска участъкът Пловдив - Оризово, 32,5 километра. Това е единственото парче, пуснато в експлоатация през цялото десетилетие.^[17]

3. 2004
   продължаваСимеон Сакскобургготски

   С Решение № 1043 от 30 декември 2004 г. пътят Калотина - Софийски околовръстен път - Оризово - Стара Загора - Нова Загора - Ямбол - Карнобат - Бургас се дава на концесия за 35 години. Концесията не построява магистралата: оставащите участъци се изграждат шест години по-късно с европейски средства.^[18]

4. 2010
   продължаваБойко Борисов I

   Започва строителството на трите оставащи лота - общо 115,18 километра: лот 2 Стара Загора - Нова Загора (31,8 км) на 9 юни, лот 3 Нова Загора - Ямбол (35,7 км) на 2 август и лот 4 Ямбол - Карнобат (49,08 км) на 6 октомври 2010 г. Финансирането е 80 на сто от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 20 на сто от държавния бюджет.^[19]

5. 2012
   продължаваБойко Борисов I

   Пускат се лот 2 на 1 юли и лот 3 на 12 юли 2012 г. - общо 67,5 километра.^[19]

6. 2013
   завършваПламен Орешарски

   Лот 4 е завършен на 30 май 2013 г. - ден след като този кабинет встъпва - и се пуска в експлоатация на 15 юли 2013 г. С него магистралата София - Бургас е цяла. Строителството на последния лот минава изцяло през предишния кабинет; откриването е при този.^[19]

От заданието през октомври 1979 г. до 530 компютърни клуба през 1987 г.

1. 1979
   започваСтанко Тодоров

   Държавният комитет за наука и технически прогрес възлага на Института по техническа кибернетика и роботика при БАН да разработи персонален компютър. През 1980 г. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев създават ИМКО-1.^[20]

2. 1983
   продължаваГриша Филипов

   Първата голяма серия „Правец-82“ излиза от Приборостроителния завод в Правец. От 1985 г. той е Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника.^[21]

3. 1987
   продължаваГеорги Атанасов

   Компютърните клубове в страната стават 530; първите компютърни зали в софийските училища работят от началото на 80-те.^[22]

Първата копка е през 1979 г. на станция „Вардар“, след което строителството спира за години. Първият участък тръгва чак през 1998 г. Оттам нататък мрежата расте на части при всяко следващо правителство: днес метрото е 55 километра с 50 станции по четири маршрута, тоест по-голямата част от него е построена след първото пускане.

1. 1979
   започваСтанко Тодоров

   Първа копка на станция „Вардар“; започва строителството на първите пет станции.^[23]

2. 1998
   завършваИван Костов

   На 28 януари 1998 г. тръгва първият участък: пет станции и 6,5 км от „Сливница“ до „Константин Величков“ - деветнайсет години след първата копка.^[24]

3. 1999
   продължаваИван Костов

   На 17 септември 1999 г. се открива станция „Опълченска“.^[24]

4. 2000
   продължаваИван Костов

   На 31 октомври 2000 г. се открива „Сердика“ и линията стига 8,1 км.^[24]

5. 2003
   продължаваСимеон Сакскобургготски

   На 20 април 2003 г. се открива „Обеля“ - още 1,8 км.^[24]

6. 2009
   продължаваСергей Станишев

   На 8 май 2009 г. тръгва участъкът от „Стадион Васил Левски“ до „Младост 1“ - пет станции и 5,7 км.^[24]

7. 2009
   продължаваБойко Борисов I

   През септември 2009 г. двата лъча на първата линия се свързват и се открива станцията при Софийския университет.^[24]

8. 2012
   продължаваБойко Борисов I

   На 25 април 2012 г. се откриват „Цариградско шосе“ и „Младост 3“. На 31 август 2012 г. тръгва втората линия - единайсет станции и 13 км от „Обеля“ до „Витоша“.^[24]

9. 2015
   продължаваБойко Борисов II

   На 2 април 2015 г. метрото стига летище София - четири станции по северния лъч. На 8 май 2015 г. се открива южният лъч до Бизнес парк София - три станции.^[24]

10. 2016
    продължаваБойко Борисов II

    На 20 юли 2016 г. се открива станция „Витоша“.^[24]

11. 2020
    продължаваБойко Борисов III

    На 26 август 2020 г. тръгва третата линия: осем станции и 14,2 км от „Цар Борис III“ до „Хаджи Димитър“.^[24]

12. 2021
    продължаваБойко Борисов III

    На 24 април 2021 г. третата линия се удължава до „Горна баня“ - още четири станции.^[24]

13. 2026
    продължаваРумен Радев

    На 14 август 2026 г. третата линия се удължава от „Хаджи Димитър“ до „Ген. Владимир Вазов“ - три станции.^[24]

14. 2026
    продължаваРосен Желязков

    По данни на „Метрополитен“ ЕАД действащото метро е 55 километра с 50 станции по четири маршрута. Строят се още десет станции, с които мрежата да стигне 61 километра и 57 станции.^[25]

България е шестата държава в света, чийто гражданин лети в Космоса - след Съветския съюз, Съединените щати, Чехословакия, Полша и Германската демократична република. От първия полет на човек до април 2025 г. в Космоса са били 665 души по броенето на World Space Flight. Двама от тях са българи.

1. 1979
   започваСтанко Тодоров

   На 10 април 1979 г. Георги Иванов лети със „Союз-33“; полетът трае 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. България става шестата държава в света с космонавт.^[26]

2. 1988
   продължаваГеорги Атанасов

   На 7 юни 1988 г. Александър Александров лети със „Союз ТМ-5“; 9 денонощия и 20 часа, седем от които на станцията „Мир“, и 59 научни експеримента.^[27]

От молбата за членство през 1995 г. до влизането в сила на 1 януари 2007 г. - дванайсет години през четири правителства.

1. 1995
   започваЖан Виденов

   Подава молбата за членство на 14 декември 1995 г. С нея се задейства процедурата: Европейската комисия започва да дава годишни становища за готовността на страната.^[28]

2. 1999
   продължаваИван Костов

   На 29 ноември 1999 г. подписва меморандум с Европейската комисия за затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Единайсет дни по-късно, на 10 декември, Европейският съвет в Хелзинки решава преговорите да се отворят; те започват на 15 февруари 2000 г.^[9]

3. 2005
   продължаваСимеон Сакскобургготски

   Преговорите приключват през 2004 г. Договорът за присъединяване е подписан на 25 април 2005 г. и ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г.^[29]

4. 2007
   завършваСергей Станишев

   На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз, заедно с Румъния.^[30]

От фиксирането на курса през 1997 г. до смяната на парите на 1 януари 2026 г.

1. 1997
   започваИван Костов

   Въвежда паричен съвет и фиксира курса на лева към германската марка. Този курс по-късно се пренася върху еврото - 1,95583 лева за евро.^[31]

2. 2020
   продължаваБойко Борисов III

   На 10 юли 2020 г. левът влиза в Европейския валутен механизъм ERM II, а Българската народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка.^[32]

3. 2024
   продължаваДимитър Главчев I

   Народното събрание приема Закона за въвеждане на еврото на 7 август 2024 г. - при служебен кабинет. Той урежда двойното обращение, преизчисляването на цените, договорите и влоговете.^[33]

4. 2026
   завършваРосен Желязков

   На 1 януари 2026 г. левът е заменен с евро по същия курс, фиксиран през 1997 г.^[34]

От молбата за членство през 1997 г. до влизането в съюза през 2004 г.

1. 1997
   започваСтефан Софиянски

   Подава молбата на България за членство в НАТО на 17 февруари 1997 г. - при служебен кабинет.^[28]

2. 2004
   завършваСимеон Сакскобургготски

   Документите за присъединяване се депозират на 29 март 2004 г.; церемонията с вдигането на знамето в централата на НАТО е на 2 април.^[35]

От падането на визите през 2001 г. до премахването на проверките по сухопътните граници на 1 януари 2025 г.

1. 2001
   започваИван Костов

   Визите за Шенгенското пространство отпадат - българин може да пътува на запад без виза, която дотогава се чака на опашка пред посолство.^[36]

2. 2024
   продължаваНиколай Денков

   От 31 март 2024 г. отпадат проверките по вътрешните въздушни и морски граници, по решение на Съвета на Европейския съюз от 30 декември 2023 г. Сухопътните остават за отделно единодушно решение.^[37]

3. 2025
   завършваДимитър Главчев II

   От 1 януари 2025 г. отпадат проверките и по сухопътните граници. България е пълноправен член на Шенгенското пространство.^[38]

Започва през 2001 г. със закон, който признава електронния подпис, и още не е приключил. За двайсет и пет години се сменят три различни устройства на държавата по него: функцията стои първо в министерство, после в отделна агенция, после в собствено министерство. Между тези стъпки има години, в които не се приема нищо.

1. 2001
   започваИван Костов

   Народното събрание приема Закона за електронния документ и електронния подпис - обнародван в Държавен вестник, бр. 34 от 6 април 2001 г., в сила от 6 октомври 2001 г. Той е основата: без признат електронен подпис електронна услуга няма как да съществува, защото няма как да се докаже кой е подал заявлението.^[39]

2. 2007
   продължаваСергей Станишев

   Приет е Законът за електронното управление - обнародван в Държавен вестник, бр. 46 от 12 юни 2007 г., но влиза в сила цяла година по-късно, на 13 юни 2008 г. Той задължава администрациите да обменят данни помежду си, вместо да ги искат от гражданина. Дейностите по електронното управление остават в министерството на транспорта и съобщенията - нямат свой орган.^[40]

3. 2016
   продължаваБойко Борисов II

   С изменение на закона (Държавен вестник, бр. 50 от 2016 г., в сила от 1 юли 2016 г.) се създава Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерския съвет. Дотогава функцията е разпръсната в министерството на транспорта; оттук нататък има орган с име и отговорност.^[41]

4. 2022
   продължаваКирил Петков

   С изменение на закона (Държавен вестник, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22 февруари 2022 г.) агенцията става Министерство на електронното управление. Държавната политика по електронно управление вече се води от министър - трето устройство за двайсет години.^[42]

От първото обявяване през 2003 г. до възлагането на полетите през 2022 г.

1. 2003
   започваСимеон Сакскобургготски

   Застрахователно дружество обявява, че купува хеликоптери за медицинска помощ по магистралите. Машините не са на държавата и услугата е безплатна само за неговите клиенти.^[43]

2. 2021
   наследяваБойко Борисов III

   Спасителна акция в Пирин минава пешком - четири часа на ръце от 2300 метра. От Планинската спасителна служба казват: „Можеше да се използва хеликоптер в случая, но знаете, че в България няма такова чудо.“^[44]

3. 2022
   завършваКирил Петков

   С Постановление № 191 от 21 юли 2022 г. полетите с вертолети за спешна медицинска помощ се възлагат на държавно дружество.^[45]

4. 2023
   продължаваНиколай Денков

   С Постановление № 109 от 10 август 2023 г. услугата се пре-възлага на друго държавно дружество.^[46]

Кой решава кого България третира като свързан с тероризъм - и по чие посочване.

1. 2003
   започваСимеон Сакскобургготски

   Народното събрание приема Закона за мерките срещу финансирането на тероризма на 5 февруари, а Министерският съвет приема първия списък с Решение № 265 от 23 април. Раздел I са посочените от Съвета за сигурност на ООН.^[47]

2. 2016
   продължаваБойко Борисов II

   С Решение № 657 от 5 август 2016 г. се допълва раздел III - онзи, в който България вписва лица по своя преценка, а не по посочване от ООН или Европейския съюз.^[48]

От първия закон през 2005 г., който иска присъда, до отнемането по граждански ред и обединяването с противодействието на корупцията.

1. 2005
   започваСимеон Сакскобургготски

   Приема Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност - отнемането още стъпва на осъдителна присъда.^[49]

2. 2012
   продължаваБойко Борисов I

   Приема закон, който позволява отнемане по граждански ред - без осъдителна присъда, когато имуществото не съответства на доказаните доходи.^[50]

3. 2017
   продължаваБойко Борисов III

   Обединява отнемането и противодействието на корупцията в един орган - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).^[51]

4. 2023
   продължаваНиколай Денков

   Разделя КПКОНПИ обратно на две с нов Закон за противодействие на корупцията: Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Новата КПК вече не се занимава с отнемане на имущество.^[52]

Заменянето на аналоговото ефирно телевизионно излъчване с цифрово - планът, парите за декодерите и актуализацията му.

1. 2012
   започваБойко Борисов I

   Осигурява средства за крайни декодиращи устройства на хора със специфични социални потребности и за национална информационна кампания (ПМС № 6 от 18 януари), после приема самия план за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (Решение № 604 от 13 юли).^[53]

2. 2013
   продължаваПламен Орешарски

   Актуализира плана с Решение № 494 от 22 август 2013 г.^[54]