1879 - днес · четири държави
Инциденти и бедствия
Катастрофи, пожари, взривове, срутвания, наводнения и земетресения с човешки жертви - по време, с кабинета, който управлява тогава.
Тук не се твърди, че управляващият кабинет е причината. Правителството не предизвиква земетресение. Всяко от тези събития обаче опира до нещо, за което държавата отговаря - поддръжката на сграда, състоянието на язовир, контролът над завод за боеприпаси, охраната на вход, ремонтът на път, техниката на железницата.
Колко загинали при всеки кабинет
Едрото число са загиналите, под него са случаите. Списъкът е толкова дълъг, колкото са набавените източници. Кабинет без число значи, че за времето му няма въведен запис, а не че бедствия не е имало.
По години
Цветният ред казва кой управлява оттам нататък. Където източниците се разминават за броя на загиналите, се записва по-ниското число и разликата се посочва.
1928
Чирпанското земетресение
природно бедствие
14 април 1928 г. · Чирпан, Пловдив, Поповица и Маришкия сеизмичен район
107загинали · Източниците дават от 107 до 114 загинали. Записано е по-ниското число.
Поредица трусове от 14 до 25 април 1928 г. Първият е на 14 април с епицентър около 8 км северозападно от Чирпан, вторият - на 18 април, с епицентър при Пловдив и Поповица. Разрушени и повредени са над 70 000 сгради; засегнати са над 240 села.[1]
Какво следваСлед земетресенията в страната се въвеждат първите изисквания за земетръсоустойчиво строителство.
1977
Вранчанското земетресение и срутените блокове в Свищов
природно бедствие
4 март 1977 г. · Свищов; епицентър в окръг Вранча, източните Карпати, Румъния
108загинали · Броят се спори и днес: посочват се 108 загинали, „над 130“ и около 200. Записано е по-ниското число. Ранените са над 140.
Трусът е в 21,24 ч. на 4 март 1977 г., с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер и епицентър в румънския окръг Вранча. Свищов е най-пострадалият български град: два жилищни блока рухват изцяло и затрупват обитателите си.[2]
1986
Чернобил и мълчанието
ядрена авария
26 април 1986 г. · АЕЦ „Чернобил“, Украинска ССР - и цялата територия на България
Аварията е на 26 април 1986 г. България научава два дни по-късно. Официално съобщение няма до третия ден, медиите мълчат, а хората излизат по вилите и на полето. Когато властите съобщават, аварията е представена като ограничена и се подчертава, че за България няма заплаха. По данни на Българската телеграфна агенция армията е преминала тихо на консерви и сухо мляко, както и Политбюро и висшите етажи на властта, а за всички останали са останали неясни съобщения да се взема йод.[3]
Какво следваКатедрата по атомна физика на Софийския университет изчислява, че общата радиоактивност, отчетена през май 1986 г., е между 90 и 1 400 пъти над нормалната в Северна България, от 340 до 1 700 пъти в Южна България и от 1 300 до 31 000 пъти в планинските райони. През 2006 г. Международната агенция за атомна енергия нарежда България на осмо място в Европа по радиоактивно замърсяване на територията след Чернобил. През есента и зимата на 1986-1987 г. реколтата от 1986 г. - сено, силаж и зърно - е дадена на животните; през първата половина на 1987 г. следва втори връх на замърсяване през млякото, сиренето и месото.
1995
Камионът с войници на Околовръстния път
транспорт
11 август 1995 г. · София, Околовръстния път
14загинали · Тринайсет войници и един офицер.
Камион на Транспортни войски се връща от строителен обект в местността Манастирски ливади към поделението в „Обеля“. Удря се в трактор и се запалва. Загиват четиринайсет души, пътували в каросерията. Оцеляват войникът Кръстьо Дунчев и шофьорът на трактора Любен Ковачки.[4]
Какво следваДелото е засекретено, а причината остава неустановена. Според публикации войниците са работили на частен строеж.
2001
Трагедията пред дискотека „Индиго“
блъсканица
21 декември 2001 г. · София, пред дискотека „Индиго“
7загинали
На влизане в дискотеката тълпата стъпква и задушава седем деца - шест момичета и едно момче; най-малкото е на десет години. Загиват Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска. Още четири деца постъпват в реанимация в „Пирогов“.[5]
Какво следваДвама охранители на дискотеката са осъдени за това, че не са осигурили безопасност при влизането, и получават глоби по 800 лв. Година по-късно е открит паметникът „Дървото на живота“ със седем клона.
2006
Срутването на сградата на ул. „Алабин“
срутване
19 септември 2006 г. · София, ул. „Алабин“ 39, на ъгъла с ул. „Александър Батенберг“
2загинали
Южната фасада на сградата пада върху лек автомобил, който минава по улицата. Загиват 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Сградата е строена през 1914 г. по системата „пруски свод“.[6]
Какво следваРазследването продължава десет години и е прекратявано два пъти. Дванайсет години след смъртта на двете жени Софийският градски съд отхвърля исканията срещу подсъдимите. Майка на една от загиналите осъжда прокуратурата.
2008
Пожарът във влака София - Кардам
пожар
28 февруари 2008 г. · Червен бряг, при влизането на влака в индустриалната зона
9загинали
Около 23,40 ч. в спален вагон на влак № 2637 София - Кардам избухва пожар, който бързо преминава в съседния вагон. Загиват девет пътници.[7]
Какво следваОбстоятелствата остават неизяснени. Никой не изтърпява присъда.
2008
Взривовете в склада за боеприпаси край Челопечене
взрив
3 юли 2008 г. · поделение 18250 между Челопечене и Чепинци, край София
Около 6,30 ч. в склад за боеприпаси избухва взрив; експлозиите продължават през целия ден. В склада се съхраняват над 2 500 тона боеприпаси и около 20 тона тротил. Щетите по жилищата в близките квартали са значителни.[8]
Какво следваРазчистването на района не трае седмици, а четири години. Операцията се нарича „Горещо лято“ и приключва на 25 юли 2012 г. По съобщеното тогава от заместник-министъра на отбраната Валентин Радев в целия район са открити 158 000 боеприпаса и взривни остатъци, прочистени са 201 декара, а около 90 000 от намерените боеприпаси се унищожават извън Челопечене. Съединените щати отпускат 3,5 милиона долара за прочистването.
Междинното състояние показва защо отнема толкова. През август 2010 г. - двайсет и пет месеца след взривовете - прочистени са около 130 декара, а остават 40 декара земя и 540 декара водни басейни. В онзи етап работят 58 военнослужещи при разход 255 хиляди лева. Страната няма техника за прочистване на водни площи и изчаква помощ от американската армия.
По делотоШест години след взривовете, към 2014 г., обвиняеми са трима. Влязъл в сила съдебен акт не е набавен.
2012
Наводнението в село Бисер
природно бедствие
6 февруари 2012 г. · село Бисер, Харманлийско
10загинали · Източниците дават 10 или 11 загинали. Записано е по-ниското число.
Стената на язовир над селото се скъсва и водата залива Бисер и района. Загиват най-малко десет души, шестима от които от самото село.[9]
Какво следваСтената на язовир „Иваново“ се разрушава и вълната стига село Бисер около 7 часа и 50 минути. Жителите не са предупредени. От 2003 г. тече спор чий е язовирът: намира се на територията на община Харманли, но водата се ползва като противопожарен резервоар за военно стрелбище. Нито държавата, нито общината взимат мерки.
По делотоПовдигнато е обвинение на бивш областен управител за причиняване на смърт по непредпазливост. Делото започва в Районния съд в Харманли десет години след наводнението. Осъден по случая няма.
2014
Наводнението в кв. „Аспарухово“
природно бедствие
19 юни 2014 г. · Варна, кв. „Аспарухово“
13загинали
Малко след 19 ч. приливни вълни от две дерета заливат улиците на квартала и потапят къщи. Загиват тринайсет души.[10]
Какво следваДелото е прекратено окончателно.
2014
Дерайлирането при гара Калояновец
транспорт
12 юли 2014 г. · район на гара Калояновец, Старозагорско
1загинали
Бързият влак София - Варна дерайлира. Загива машинистът, тринайсет души са ранени. Щетите по железния път надхвърлят 1,5 млн. лв.[11]
Какво следваПомощник-машинистът Христо Тиляшев е обвинен и осъден на 8 години и 6 месеца затвор.
2014
Взривът в завод „Миджур“ в Горни Лом
взрив
1 октомври 2014 г. · село Горни Лом, община Чупрене, Видинско
15загинали
В 16,55 ч. в цех за обезвреждане на мини избухва взрив. Загиват петнайсет души, трима са ранени, двете сгради на цеха са напълно разрушени.[12]
Какво следваПо делото има две оправдателни присъди. Според публикации част от документите по случая са засекретени.
По делотоОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА. Обвинени са четирима души, сред които собственикът на завода. Делото влиза в съда във Видин две години след взрива, с обем 180 тома, близо 200 свидетели и десетки експертизи. И четиримата са оправдани.
2016
Дерайлирането и взривът в Хитрино
взрив
10 декември 2016 г. · село Хитрино, Шуменско
7загинали
Товарна композиция с цистерни с пропан-бутан и пропилен дерайлира на гарата, която се намира в центъра на селото. Една от цистерните се пробива при преобръщането, изтеклият газ се запалва и следва взрив. Загиват седем души, много са ранени, селото е разрушено.[13]
Какво следваСъдът приема, че влаковата композиция е навлязла в гарата със 78 километра в час, без да бъдат изпълнени указанията на предупредителния светофор за намаляване до 40. Влакът е бил от два локомотива и 26 вагон-цистерни с 700 тона пропилен и 130 тона пропан-бутан.
По делотоДВЕ ОСЪДИТЕЛНИ ПРИСЪДИ. Машинистът Димитър Михнев получава 15 години лишаване от свобода и 17 години лишаване от право да упражнява професията; помощникът му Радослав Петков - 10 години и 12 години лишаване от право. Апелативният съд във Варна потвърждава присъдите, а Върховният касационен съд ги оставя в сила.
2018
Автобусната катастрофа край Своге
транспорт
25 август 2018 г. · Искърското дефиле, край Своге
20загинали
Автобус с членове на пенсионерски клуб от село Световрачане, техни близки и приятели пада в скат на опасен завой. Загиват двайсет души, десет са тежко ранени.[14]
Какво следваШестима са предадени на съд; делото е връщано на прокуратурата и влиза в съда шест години след катастрофата.
По делотоОбвинени са шестима: шофьорът на автобуса и петима други - служители на строителната фирма, отговаряла за ремонта на пътя, и началник на отдел в Агенция „Пътна инфраструктура“. Обвинителният акт е от 277 тома. Делото се връща на прокуратурата три пъти. Окончателен изход по наличните източници не е установен.
2021
Автобусът, изгорял на магистрала „Струма“
транспорт
23 ноември 2021 г. · магистрала „Струма“, между София и Благоевград
45загинали · Източниците дават 45 или 46 загинали. Записано е по-ниското число.
Около два часа след полунощ автобус, регистриран в Северна Македония, удря мантинелата, отклонява се рязко наляво и се запалва. Загиват най-малко 45 души, сред тях дванайсет деца. Автобусът се движи в колона с още три и превозва туристическа група, връщаща се от Истанбул.[15]
Какво следваРазследването сочи мокър път, заспиване на шофьора и авария сред разглежданите версии.
Източници
номерата в таблицата водят дотук
- „Хасково и разрушителното Чирпанско земетресение през 1928 г.“, блог на Регионалния исторически музей - Хасково ↩
- „48 години от разрушителното земетресение през 1977 година“, Община Свищов ↩
- „Post-Chernobyl Bulgaria 40 Years Ago: Cover-Up for Most, Precautions for Chosen Few“, Българска телеграфна агенция ↩
- „20 години от трагичната смърт на 14 войници (ОБЗОР)“, БНТ ↩
- „Седем деца загинаха пред дискотека в София“, Mediapool, 21 декември 2001 г. ↩
- „Сградата на ул. „Алабин“ рухнала от старост и липса на грижи“, Mediapool ↩
- „17 години от пожара във влака София-Кардам, отнел девет живота“, Дарик ↩
- „Взривът в Челопечене - 6 години по-късно“, БНТ ↩
- „Наводнение на село Бисер“ - отправна точка ↩
- „7 години от наводнението в Аспарухово“, БНР ↩
- „Делото за влаковата катастрофа в Калояновец - на финалната права“, 24 часа ↩
- „Взрив, а след взрива - мълчание. Как смъртта на 15 души стана държавна тайна“, Mediapool ↩
- „Влаков инцидент в село Хитрино“ - отправна точка ↩
- „Делото за катастрофата край Своге за трети път е върнато на прокуратурата“ ↩
- „Трагедията на „Струма“: 45 жертви в катастрофа с автобус, сред тях и деца (ОБЗОР)“, bTV Новините, 23 ноември 2021 г. ↩