Убити политици, стопански дейци, магистрати, журналисти и хора, свързвани от източниците с организираната престъпност - по време, с кабинета, който управлява тогава.
Числото е толкова, колкото са набавените източници - не толкова, колкото са били. Кабинет без число тук значи, че за времето му няма въведен запис, а не че убийства не е имало.
Поименните записи в таблицата по-горе са единици - толкова, колкото са набавените имена. Ето какъв е редът на числата. Където източниците дават диапазон, едро стои високата стойност, а границите - под нея.
Оценките за ликвидираните без съд и присъда веднага след 9 септември 1944 г. се движат между 20 000 и 26 000 души, включително изчезналите.
Осъдени на смърт са 2 730 души; присъдите не подлежат на обжалване и смъртните са изпълнени веднага. Народният съд издава общо 9 550 присъди в 135 процеса. Около 200 от осъдените на смърт са избити още преди процесите. По брой смъртни присъди след Втората световна война България е на първо място в Източна Европа.
На стената пред Националния дворец на културата в София са изписани имената на 7 526 доказано убити българи. Това е броят на установените поименно, не на всички убити.
Когато към убитите се прибавят загиналите в лагерите, изчезналите и хората, лишени от имот, професия и право на нормален живот, чуждестранни изследователи и обзорни трудове оценяват пряко засегнатите на между 100 000 и над 300 000 души. Изчислението стъпва на „Черната книга на комунизма“ и на изследвания, цитирани от Дойче Веле и Balkan Insight.
Цветният ред казва кой управлява оттам нататък. Където източникът дава само месец, стои месец.
Нападнат вечерта на 3 юли 1895 г. (стар стил; 15 юли по нов) в центъра на София, малко след като напуска Съюзния клуб. Умира три дни по-късно, на 6 юли (18 юли по нов стил).[1]
Кой еМинистър-председател от 1887 до 1894 г. По това време е извън властта - кабинетът се води от Константин Стоилов.
Застрелян около 17 часа. Народното събрание научава на другия ден от подпредседателя си и почита паметта му прав.[2]
Кой еДействащ министър-председател и министър на вътрешните работи.
Извършителят Александър Петров е осъден на смърт през юни 1907 г. и обесен; присъдата е утвърдена от княз Фердинанд I. За посочваните подбудители присъда не се посочва.комунистически режим
Оценките за ликвидираните без съд и присъда веднага след 9 септември 1944 г. се движат между 20 000 и 26 000 души, включително изчезналите.[3]
комунистически режим
Бит в килията си в затвора в Горна Джумая, днешен Благоевград, и убит на 10 септември 1944 г. - ден след Деветосептемврийския преврат.[4]
Кой еЖурналист и издател, създател на вестник „Зора“.
Няма съдебен процес срещу извършителите. Убит е без съд.комунистически режим
Убит без съд и присъда на път за Плевен.[5]
Кой еГенерал-лейтенант, командир на Четвърта българска армия.
комунистически режим
Издъхва след побой в милицията. Според източниците поводът са карикатурите му на Сталин.[6]
Кой еХудожник, карикатурист и фейлетонист. Издател на вестник „Щурец“.
комунистически режим
Осъдени на смърт са 2 730 души; присъдите не подлежат на обжалване и смъртните са изпълнени веднага. Народният съд издава общо 9 550 присъди в 135 процеса. Около 200 от осъдените на смърт са избити още преди процесите. По брой смъртни присъди след Втората световна война България е на първо място в Източна Европа.[7]
комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари. Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт. Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еБрат на цар Борис III. Регент на България от 1943 до 1944 г.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари. Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт. Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еМинистър-председател от 1940 до 1943 г., след това регент. Археолог.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари. Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт. Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еГенерал. Третият регент на България.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари. Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт. Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еМинистър-председател от 1943 до 1944 г.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари. Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт. Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[8]
Кой еМинистър-председател от юни до септември 1944 г.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.комунистически режим
Осъден на смърт от Народния съд. Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г., а изпълнението е в същата нощ - срещу 2 февруари. Как точно е изпълнено не е установено по документ. По официалната версия осъдените са разстреляни до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища. По спомени на д-р Найден Найденов осъдените са изведени от Съдебната палата около 23,15 ч. и натоварени в камиони, насочени по бул. „Македония“ покрай Руския паметник в посока Княжево; други източници сочат Радомир. Описанията, че осъдените са оковани заедно и убити с изстрел в тила, се повтарят в публикациите, но не стъпват на акт. Протоколи за екзекуцията липсват, както и достоверни изявления от отговорни лица. Мястото на телата не е установено и останките не са намерени.[9]
Кой еМинистър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Богдан Филов. Сред 22-мата министри, осъдени на смърт от Народния съд.
Осъден на смърт от Първи състав на Народния съд; присъдата е изпълнена. ОТМЕНЕНА ИЗЦЯЛО с Решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд. Отмяната казва, че осъждането не е било законно - тя не е присъда за противното и не установява дали осъденият е бил отговорен за онова, в което е обвинен.комунистически режим
Обесен около 15 минути след полунощ на 23 септември 1947 г., по смъртна присъда, произнесена седмици по-рано.[10]
Кой еЛидер на БЗНС и на парламентарната опозиция. Участва в Отечествения фронт, после се противопоставя на съветизацията.
Осъден на смърт чрез обесване на 16 август 1947 г. по Наредбата-закон за защита на народната власт; присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.комунистически режим
Убит на 8 ноември 1948 г., след като е отслужил литургия за освещаването на храм в село Коларово.[11]
Кой еНеврокопски митрополит. Противопоставя се на атеистичната политика на властта.
Извършителят е установен: лишеният от сан свещеник Илия Стаменов. Изходът на делото срещу него не е набавен по документ.комунистически режим
Удушен в килията си от криминален затворник.[12]
Кой еЕдин от лидерите на социалдемократите (широки социалисти). Бивш министър.
комунистически режим
Разстрелян в 22 и 30 в двора на Софийския централен затвор, заедно с още трима католически духовници.[13]
Кой еКатолически епископ на Никополската епархия. Обявен за блажен от папа Йоан Павел II.
Осъден на смърт по политически процес; присъдата е изпълнена на 11 ноември 1952 г. Обявен за блажен от Католическата църква на 15 март 1998 г.комунистически режим
Умира в затвора, осъден от Народния съд. Минава и през лагера Белене.[14]
Кой еГенерал от пехотата. Бивш министър на войната.
комунистически режим
Убоден в дясното бедро на моста Ватерло в Лондон следобед на 7 септември 1978 г. Умира четири дни по-късно, на 11 септември, на 49 години.[15]
Кой еПисател и журналист. Емигрира през 1969 г. Води предавания за Би Би Си, Дойче веле и Радио „Свободна Европа“, където чете задочните си репортажи за България.
Застрелян пред ресторанта.[16]
Кой еБивш състезател по борба. Създател на ВИС - силова групировка, прикрита като застрахователно дружество, свързвана с рекет, изнудване и кражби на автомобили.
Застрелян сутринта пред дома си. Същия ден Народното събрание приема декларация по повод убийството - единодушно.[17]
Кой еЧлен на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия, министър на външноикономическите връзки и два пъти министър-председател през 1990 г. Един от водещите участници в свалянето на Тодор Живков през ноември 1989 г.
Застрелян с два куршума във вила в Симеоново, София.[18]
Кой еНаричан „Кръстника“. Бивш състезател по кану-каяк, след 1989 г. е сред основните фигури на престъпните групировки; осъждан преди 1989 г. за фалшификация на банкноти и вещно укривателство.
Да. Убиецът Стефан Въжарски, на 33 години, е осъден на доживотен затвор.Застрелян в хотела. Свободна Европа отбелязва, че престъплението не е разкрито.[16]
Кой еСвързван от източниците със СИК. Работи в МВР до 1992 г., след това е близък до Васил Илиев, а по-късно минава към кръга на СИК; държи около девет дружества с търговска и строителна дейност.
Загива при взрив на 1 септември 2002 г. в София, зад сградата на Министерството на вътрешните работи. Обстоятелствата на взрива не са набавени по документ.[19]
Кой еЗа нея не са набавени сведения освен името. Записът идва от изброяване на убийства, направено от народен представител в пленарната зала на 4 април 2003 г. Какво е работила и защо е станала жертва не е установено.
Застрелян с осем куршума пред дома си в София. Извършителите не са установени.[19]
Кой еПрокурор от Върховната касационна прокуратура.
Застрелян при престрелка. Според тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов е убит по погрешка: стреляно е по автомобила на Янчо Костадинов, шеф на съдийската колегия към Българската федерация по борба, в който Матов се качва случайно.[19]
Кой еМеждународен съдия по борба.
Застрелян от снайперист пред офиса на „Мултигруп“ в София.[19]
Кой еБивш състезател по борба, републикански шампион за юноши. Основател и собственик на „Мултигруп“ - най-голямата стопанска група в страната през деветдесетте, а произходът на богатството ѝ остава неизяснен.
Убит след стрелба около 11,30 ч. Шофьорът му Румен Желязков е ранен.[16]
Кой еСпоред БТА свързан с наркотрафика. Син на оръжейния търговец Шабан Фатик. Свободна Европа го посочва сред ръководните фигури на ВИС-2.
Застрелян около 3,15 ч. през нощта пред блок в квартал „Хладилника“ в София.[20]
Кой еБивш състезател по борба. Един от основателите на ВИС и основен съдружник на Васил Илиев след 1991 г., по-късно във ВАИ Холдинг.
Застрелян с два изстрела в главата на площад „Дам“ в Амстердам, на излизане от бижутериен магазин. Придружаващата го жена е ранена от рикоширал куршум.[21]
Кой еСвободна Европа го посочва сред водещите фигури на ВИС-2.
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ Е ОСЪДЕН, ПОРЪЧИТЕЛЯТ - НЕ. Стрелецът Ервин Векер е задържан в Амстердам малко след изстрелите и осъден на 9 юни 2004 г. на петнайсет години затвор. Освободен е на 22 май 2014 г. с петгодишен изпитателен срок. Кой е поръчал убийството, не е установено с акт.Взрив в асансьора на сградата. Загиват Славов, тримата му охранители Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов и още един пътуващ в асансьора гражданин.[16]
Кой еСъдружник в „Интерпетролеум енд партнърс“.
При стрелбата загиват шестима души, а двама са тежко ранени.[16]
Кой еСъсобственик в „Интергруп енд партнърс“ АД.
Тройно убийство привечер в центъра на София. Заедно с него загиват Иван Тодоров - Призрака, на 35 години, и трети мъж, чието име източниците дават различно: „Милен Върбанов-Цайко“, на 28 години, по хрониката на БТА, и „Николай Добрев - Цайса“ по Свободна Европа. Свободна Европа отбелязва, че Клюна е седял без охрана.[16]
Кой еНа 32 години. По данни на БТА е регистриран в МВР за търговия с наркотици и кражби. Публикации го определят като наследник на Константин Димитров - Самоковеца.
Застрелян от снайперист пред десетки свидетели.[22]
Кой еРъководи ВИС-2 след убийството на брат си Васил Илиев. Собственик на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив.
Прострелян в 9,15 ч. в автомобила си. Два часа по-късно съобщението се чете в пленарната зала, а Иван Костов иска заседанието да се прекъсне и министърът на вътрешните работи да дойде да обясни.[23]
Кой еБанкер. Основава „Туристбанк“ (1989) и участва в учредяването на Българо-руската инвестиционна банка (1994). Собственик на „Росексимбанк“, по-късно „ДЗИ Банк“, и на застрахователното дружество ДЗИ.
Убит с 13 куршума в автомобила си. Три години по-рано, на 18 април 2003 г., автомобилът му е взривен на бул. „Цариградско шосе“; тогава той оцелява, а загива охранителят му. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов подава оставка, но министър-председателят не я приема.[22]
Кой еСвободна Европа го определя като едър контрабандист.
Убит в дома си. Източникът дава само месец.[24]
Кой еИздирван с червена бюлетина на Интерпол.
Застрелян на пътека в планината над София. Придружаващата го жена е ранена.[22]
Кой еБивш служител на специализираните полицейски части и на контраразузнаването, по-късно застраховател и съветник в Държавна агенция „Национална сигурност“. Подсъдим по делото „Октопод“ - обвинението е за ръководене на организирана престъпна група - и оправдан по него. Осъдителна присъда срещу него няма.
Богдан Филов е археолог и професор, министър-председател от 15 февруари 1940 г. до 14 септември 1943 г. След смъртта на цар Борис III става един от тримата регенти на малолетния Симеон II.[26]
При неговото управление Народното събрание приема Закона за защита на нацията и България се присъединява към Тристранния пакт. И двете са отделни записи на сайта.[27]
Първи състав на Народния съд съди регентите, министрите от кабинетите на Филов, Божилов, Багрянов и Муравиев и царските съветници. Основанието е наредбата-закон от 6 октомври 1944 г., която влиза в сила в деня на обнародването си и съди дела отпреди това.[28]
Присъдите са произнесени на 1 февруари 1945 г. Същата нощ - срещу 2 февруари - са изпълнени край Софийските централни гробища. Заедно с Филов са разстреляни регентът княз Кирил Преславски, генерал Никола Михов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Петър Габровски.[26]
С Решение № 172 от 26 август 1996 г. Върховният съд отменя изцяло присъдата на Първи състав. Съставът е Мелкон Мелконян като председател, с членове Марин Чернев и Пламен Томов.[29]
Няколко месеца по-рано, с Решение № 243 от 12 април 1996 г., е отменена и присъдата на Втори състав; с него са оневинени 124 от 126 осъдени лица.[26]
Отмяната на присъда не е присъда за противното. Тя установява, че осъждането не е било законно - не че осъденият е бил или не е бил отговорен за онова, в което е обвинен.[29]
Тази граница се пази дословно тук, защото и двете ѝ страни се използват политически. Сайтът записва два факта: имало е смъртна присъда, изпълнена на 1 февруари 1945 г., и тя е отменена на 26 август 1996 г.[30]
Следобед на 7 септември 1978 г. Марков чака автобус на моста Ватерло в Лондон. Усеща убождане, обръща се и вижда отдалечаващ се човек, който взема такси. По описанието на самия него става дума за наглед незначителен сблъсък със случаен минувач. Оръжието вероятно е замаскирано като чадър - оттам идва изразът „български чадър“.[31]
Марков се разболява същата вечер и умира на 11 септември 1978 г., четири дни след нападението, на 49 години.[31]
В тялото е намерена сачма с диаметър 1,70 мм от сплав на 90 на сто платина и 10 на сто иридий. В нея има кухина от 0,2 милиграма, свързана с повърхността чрез два канала с диаметър 0,35 мм.[31]
Отровата е определена като рицин. Определянето е по косвени доказателства - самото вещество не е открито директно в тялото.[31]
Подобно покушение е извършено срещу Владимир Костов в Париж около десет дни преди нападението над Марков. Костов оцелява, защото запечатващото вещество на сачмата е повредено и отровата не се освобождава напълно. При анализа на неговата сачма се установяват следи от рицин - това е и доказателството кое вещество е използвано.[31]
През януари 1990 г. служители на Държавна сигурност унищожават досието, водено под псевдоним „Скитник“. Следите на второ досие от десет тома на Първо главно управление също се губят.[31]
През 1992 г. генерал Стоян Савов се самоубива преди делото. Генерал Владимир Тодоров е осъден на 14 месеца затвор - но за унищожаването на досието, не за убийството.[31]
Българското следствие е прекратено през 2013 г. поради изтичане на давността. Нито поръчителят, нито прекият извършител са обвинени.[31]
Бивш състезател по борба. През 1991 г. заедно с брат си Георги Илиев създава ВИС, а през 1992 г. я регистрира като дружество с капитал 50 000 лв. След отнемането на лиценза през 1994 г. структурата продължава като „ВИС-2“.
Публикациите и институциите описват ВИС като силова групировка, прикрита като застрахователно дружество: основните ѝ дейности са рекет и изнудване под формата на „охрана на обекти“, както и кражби на автомобили. Възходът ѝ идва по времето на ембаргото срещу Югославия, когато превозва гориво през граница.
Осъдителна присъда срещу него няма - убит е, преди делата да стигнат до съд.
Член на Политбюро на ЦК на БКП и на Президиума на ЦК. В държавата минава през целия външноикономически блок: заместник-министър на външната търговия (1972-1973), първи заместник-министър (1973-1976), заместник-председател на Министерския съвет (1976-1986), първи заместник-председател (1986-1987) и министър на външноикономическите връзки (1987-1989).
Един от водещите участници в свалянето на Тодор Живков на пленума на ЦК на БКП през ноември 1989 г. Министър-председател на две правителства през 1990 г. - от 8 февруари до 21 септември и от 22 ноември до 20 декември.
След това е сочен за водач на дясното крило в БСП, което настоява за преход към пазарна икономика. Към момента на убийството не заема държавен пост; между 1995 г. и юли 1996 г. е в управителния съвет на българо-руското дружество „Топенерджи“.
Републикански шампион по кану-каяк през 1981 г., изгонен от националния отбор през 1984 г. по дисциплинарни причини. След 1989 г. е сред основните фигури на престъпните групировки и е наричан „Кръстника“.
Осъждан е преди 1989 г. - за фалшифициране на банкноти през 1986 г. и за вещно укривателство през 1987 г., а през 1990 г. е арестуван за участие в организиран трафик на откраднати автомобили в Чехословакия.
През деветдесетте години притежава над двайсет дружества, групирани около „Корона“ - застраховане, рибовъдство, производство на консерви.
Пантю Пантев, наричан Поли. Работи в Министерството на вътрешните работи до 1992 г. Близък е до Васил Илиев, а след като част от кръга около ВИС се отделя и създава свое застрахователно дружество, минава към тях. Към смъртта си е на 39 години и държи около девет дружества с търговска и строителна дейност.
Убит е с четири изстрела в главата на 9 март 2001 г. във фоайето на хотел в Ораниестад на остров Аруба. Една от версиите свързва убийството с преминаването му към друг кръг, но тя не е потвърдена - случаят остава неразкрит.
На 28 декември 2002 г. Николай Колев е застрелян с осем куршума пред дома си в София. Той е прокурор от Върховната касационна прокуратура.[32]
Колев е освободен от длъжност през януари 2001 г., а през юни същата година е задържан по обвинение, свързано с наркотици. През 2001 и 2002 г. заявява публично, че се страхува за живота си. Той води собствена проверка срещу тогавашния главен прокурор.[32]
Съпругата, дъщерята и синът на Колев поддържат жалба пред Европейския съд по правата на човека. С решение от 5 ноември 2009 г. по делото Kolevi v. Bulgaria съдът приема, че разследването не е било нито независимо, нито ефективно.[33]
Решението посочва и структурен проблем отвъд конкретния случай: устройството на българската прокуратура прави невъзможно разследване срещу действащ главен прокурор. По изпълнението на това решение Комитетът на министрите на Съвета на Европа следи и до днес.[33]
Убийството остава неразкрито. Семейството по-късно печели дело срещу прокуратурата за забавеното и неефективно разследване.[34]
Илия Павлов Найденов учи в Спортното училище в София и става републикански шампион по борба за юноши. Завършва Висшия институт за физическо възпитание и спорт, следва задочно журналистика в Софийския университет.
Основава и ръководи „Мултигруп“. През 2001 г. заедно с Емил Кюлев и Васил Божков учредява „Бизнес клуб Възраждане“. Осъдителна присъда срещу него няма; пътищата на забогатяването му се описват като неизяснени.
Прозвището му е Нарциса. Един от основателите на застрахователната структура ВИС и основен съдружник на Васил Илиев след 1991 г. По-късно е във ВАИ Холдинг и има три общи дружества с Георги Илиев - „Дерби-94“, „Рик-Г“ и „Диамант клуб“.
Разпитван е многократно от полицията за спекула, хазарт и финансови измами. Обвинение и присъда срещу него няма.
На 6 декември 2003 г. Константин Димитров е застрелян с два изстрела в главата на площад „Дам“ в Амстердам, докато излиза от бижутериен магазин. Придружаващата го жена е ранена в главата от рикоширал куршум.[35]
Холандски служител, който го е следял след пристигането му в Амстердам, вижда стрелеца да бяга, забелязва къде изхвърля якето и оръжието си и го задържа в ресторант наблизо. Това е рядкост: при почти всички други записи в този регистър стрелецът изчезва.[35]
Стрелецът е Ервин Векер. Осъден е на 9 юни 2004 г. в Амстердам на петнайсет години затвор. Излиза на 22 май 2014 г. с петгодишен изпитателен срок и забрана да напуска Холандия; след изтичането му е окончателно свободен.[36]
Осъден е изпълнителят. Кой е поръчал убийството, не е установено с акт нито в Холандия, нито в България.[35]
Разликата между изпълнител и поръчител се повтаря на всеки трети запис в този регистър. Тук тя се вижда най-ясно, защото изпълнителят е известен поименно и е излежал присъда - и въпреки това въпросът остава.[37]
Роден на 5 юни 1957 г. в София. Банкер и предприемач с дейност в застраховането, туризма и недвижимите имоти - негови са комплексите „Ривиера“ и „Слънчев ден“. Съветник на президента Георги Първанов.
През 2001 г. заедно с Илия Павлов и Васил Божков учредява „Бизнес клуб Възраждане“. В доклад на посланика на САЩ е определен като „пералня на пари“. Това е твърдение на дипломат, не съдебен акт: обвинение и присъда срещу него няма.
На 16 август 2023 г. Алексей Петров е застрелян на пътека във Витоша над София. Придружаващата го жена също е простреляна и е тежко ранена.[38]
Петров е бизнесмен и бивш служител на Държавна агенция „Национална сигурност“.[39]
Разследването е мащабно - разпитани са стотици свидетели. Задържани са четирима: търговец на оръжие, човек, свързван с контрабанда на автомати, лице от подземния свят и велосипедист.[40]
За нито един от тях не са намерени достатъчно доказателства за връзка с убийството и всички са освободени.[40]
През следващите години в публикации се появяват различни версии за причината. Нито една от тях не е потвърдена от Министерството на вътрешните работи или от прокуратурата и затова тук не се възпроизвеждат като твърдения за факти.[40]
Убийството от 2023 г. не е първият опит. Преди него има три покушения. През март 1999 г. Петров е ранен в крака в ресторант в Драгалевци; тогава е съобщено, че куршумът е рикоширал.[41]
На 15 август 2002 г., малко преди единайсет вечерта, по него е стреляно от гората край спортен комплекс. Ранен е в гърдите и крака, а охранителят му - леко.[41]
На 29 октомври 2015 г. бронираният му автомобил е обстрелян с два гранатомета, докато пътува с шофьора си. За това покушение има осъден - присъдата е десет години затвор, а осъденият по-късно е освободен предсрочно.[42]
Четирите случая заедно очертават разликата, която този регистър се опитва да показва: за едно от тях има присъда, за другите три - не, включително за онова, което завършва със смърт.[37]