Убийството на Илия Павлов

Застрелян с един куршум пред входа на сградата на дружеството си. Проверени са двайсет и две версии; обвинен няма.

Какво се случва

На 4 април 2003 г. народен представител изброява от трибуната какво се е случило в страната през предходните месеци: „през август месец - показни стрелби около хотел „Хемус“; септември месец - на гърба на Министерството на вътрешните работи - взрив, Христомира Атанасова; декември месец - убийство на прокурора Колев; също така декември месец - психолога на баретите, убийство; януари месец - Студентски град, съдията Тодор Матов, оказал се по погрешка… март месец - Илия Павлов.“^[1]

Точната дата не е назована в този източник - оттам е известен само месецът.

Един куршум

На 7 март 2003 г., около осем без петнайсет вечерта, Илия Павлов е прострелян пред входа на административната сграда на дружеството си на булевард „Г. М. Димитров“ в София. Изстрелът е един и е в сърцето.^[2]

Какво се знае за изстрела

Извадният куршум е с калибър 7,62 мм; разследващите предполагат карабина. На единственото дърво на моравата вляво от входа е намерена метална скоба, за която се приема, че е служела за опора на стрелеца, а част от клоните са изрязани, за да се освободи изглед. Разстоянието до входа е около 56 метра.^[2]

Какво не се знае

Кой е стрелял. Разследването проверява двайсет и две версии; по публикациите шест или седем от тях се приемат за донякъде достоверни. Обвинен няма, присъда няма.^[3]

Записът е тук именно заради това несъответствие: за изстрела се знае почти всичко - калибър, разстояние, откъде е стреляно, - а за стрелеца нищо.^[4]

В залата

На 4 април 2003 г. народен представител изброява от трибуната какво се е случило през предходните месеци и убийството е сред изброените. Точната дата в този запис дойде по-късно, от друг източник - в залата събитията се изброяват по памет.^[5]

Кой е посочен за отговорен

Неразкрито. Разследването проверява двайсет и две версии, от които според публикациите шест или седем се приемат за донякъде достоверни. Обвинен и осъден няма.

Какво следва

Случаят се сочи в публикациите като едно от неразкритите убийства на прехода. В пленарната зала през април 2003 г. е изброен сред поредица събития от предходните месеци.

Дословно от залата

„март месец - Илия Павлов. Това са неща от реалната действителност.“^[1]Стенограма на XXXIX Народно събрание, заседание от 4 април 2003 г.

Какво още не се знае

• Дали делото е прекратено и с какъв акт на прокуратурата.
• Заключението на балистичната експертиза по официален източник.

Източници

5 означения · номерата в текста водят дотук

1. Стенограма на XXXIX Народно събрание, заседание от 4 април 2003 г. ↩
2. „7 март 2003 г.: Куршум пръсва сърцето на Илия Павлов“, 24 часа, https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/8275011 ↩
3. „Защо беше убит Илия Павлов“, Капитал, 15 март 2003 г., https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/03/15/220323_zashto_beshe_ubit_iliia_pavlov/ ↩
4. Собствените ни данни - сравнение между записите в регистъра ↩
5. Стенограма на Народното събрание, 4 април 2003 г. ↩